Д-р Николай Шарков е председател на Управителния съвет на Български зъболекарски съюзД-р Шарков, договорихте ли се с Националната здравноосигурителна каса относно обем дейности и цени на денталните услуги в бюджет 2009 г.?

Нищо конкретно не мога да кажа, докато бюджетът на здравната каса не влезе за обсъждане в Парламента. Здравната каса е заложила 91 млн. лв., но при условие, че ще получи 500 млн. лв. допълнително, а тя няма да получи толкова.

Така излиза от бюджета, внесен от министъра на финансите Пламен Орешарски в Парламента, в който са предвидени само 350 млн. лв. допълнително.

Да. Тоест прогнозният бюджет на касата е окастрен и в този случай ситуацията тотално се обърква. Относно обемът на денталните дейности за догодина няма да има разширение на пакета стоматологични услуги. Обемът си остават същия, а относно цените ще преговаряме със здравната каса след като бюджетът влезе за обсъждане в Парламента.

А докъде стигнаха процедурите по Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години? Кога ще бъде готова?

Работната група, създадена от министър Гайдарски и препотвърдена от министър Желев, свърши своята работа. Проектът и планът за действие към него, заедно с финансовия разчет в момента следва бюрократичната процедура в Министерство на здравеопазването, след приключването й ще бъде предложена за одобрение от всички министерства и след това, дай боже, би трябвало да влезе в Министерски съвет. Надяваме се това да стане до края на месец ноември.

На среща с журналисти заявихте, че сте участвали в кръгла маса в Европейския парламент, на която е дискутирана проектодирективата „Безопасността на пациента. Трансгранично здравеопазване”. Документът засяга ли по някакъв начин въпроси, свързани с денталната медицина?

Не знам защо, бях единственият представител от България на тази кръгла маса. Бях поканен от Съвета на европейските зъболекари, на който Български зъболекарски съюз е редовен член. Съветът е създаден през 1968 г. от Европейската комисия. Проектодирективата не третира отделно различните направления в медицината, тя е общомедицинска директива. Всъщност за първи път се третират правата на пациентите като цяло и искам да подчертая, че за първи път проектодиректива се обсъжда на такава широкообществена основа. Всеки един гражданин на Европа ще има право да получи здравна услуга в друга страна от ЕС. За тази цел той трябва да бъде много добре информиран какви са предлаганите услуги в другата страна. Пациентът трябва да получи качествена и своевременна услуга и ще му бъде реимбурсирана сумата на услугата толкова, колкото струва в родината му.

Изключително важен момент от проектодирективата, който трябва да бъде разгледан и много внимателно подходено към решаването му, е качеството. Не е изяснено качеството на кое – на съответните дейности, на съответните етапи от извършването на лечението или качеството на крайния резултат, защото това е много хлъзгава материя. Би трябвало качеството да бъде насочено и фокусирано върху всеки един етап от лечението. Докато ако бъде насочено към крайния резултат на лечението лекарите и зъболекарите ще имат много проблеми, тъй като винаги крайният резултат зависи и от фактори, които са извън нашата човешка дейност. Важен момент в проектодирективата са и стандартите. В някои страни няма въведени още медицински стандарти, като сред тях не визирам България. В отделните европейски страни стандартите се различават, дори наименованието, диагнозата на едно и също заболяване се различава. И ако се въведат еднакви стандарти за качество този въпрос трябва да бъде много внимателно обсъден.

Очаква ли се да има повторна дискусия и съответно по-голяма яснота по тези въпроси?

Повторни дискусии и кръгла маса няма да има най-вероятно, но в момента се подготвят мнения от различни институции, които мнения ще бъдат изпратени до Европейския парламент и ще бъдат взети предвид при окончателното завършване на директивата.

Какви бяха основните разисквани теми на тазгодишния конгрес на Световната зъболекарска федерация (FDI)?

Приехме нови резолюции. На общото събрание на FDI, в което Български зъболекарски съюз има честта да участва, подкрепихме международните стандарти в денталната медицина, т.е. че всички дентални медицински продукти трябва да имат ISO стандарти. Приехме много важна резолюция, която третира качеството на денталните имплантати, защото безкрайно много производители на такива се появиха. В това отношение трябва да се въведе стандартизация на имплантатите и да се дефинира качеството им. Подкрепихме и употребата на акупунктура в стоматологията, но изключително много стеснихме границите за използването й и сме поставили определени условия.

Разисквахме и въпроса с промоцията на денталното здраве чрез флуориди - подкрепихме както ендогенната профилактика с флуор - от флуорида на питейна вода, флуорни таблетки, флуорида на сол и мляко - така и екзогенната, локалната профилактика. Изключително точно и ясно е дефинирано, че Световната зъболекарска федерация стои зад това.

Важна резолюция е и профилактиката на оралните заболявания. България мисля, че е в крак с тази резолюция, даже изпреварва повечето европейски страни, ако бъде приета Национална програма за профилактика на оралните заболявания за деца до 18 годишна възраст. Надявам се, че тя ще стане реалност до края на годината. Другите резолюции се отнасят за вредата от тютюна и оралното здраве, както и за рака на устната кухина.

Интересен факт е резолюцията за акупунктурата в стоматологията. Какво точно представлява този метод?

Напоследък много се увличаме по някои методи, които имат своето място, но донякъде в денталната медицина, като започнем от хипнози и стигнем до акупунктура. Скепсисът ми не е случаен, защото знам изкривяването на нещата в тези сфери, затова ще се въздържа от коментиране на такива, бих ги нарекъл донякъде екзотични методи за прилагане на дентална медицина. Доказано е, че чрез акупунктура се достига до обезболяване, защото прекъсва нервния ток в даден нерв или група от нерви. Но в общи линии никой не лекува кариеси с игла.

Предполагам се изисква и специална подготовка за да може стоматологът да приложи подобна „екзотична” процедура?

Задължително. Рестриктивните мерки са именно за това, че трябва да се прилагат наистина солидни образователни програми за да може специалистът да прилага едно такова свое действие. Навъдиха се много знайни и незнайни лечители с езотерични методи. В това отношение призовавам българинът да бъде скептичен и да внимава много какво му се предлага и прилага и да се консултира преди прилагането на такива нетрадиционни методи в денталната медицина.

Пред какви предизвикателства е поставена в днешно време съвременната дентална медицина?

До 70-те години на миналия век технологиите в денталната медицина бяха почти такива, каквито са били през 19 век. След 70-те години обаче навлязоха с много бурни темпове нови технологии и материали в денталната медицина. Едно от основните направления, в които трябва да се работи е предпазването, предпазването от кариеси. Развити са много добри технологии в тази сфера със специални разтвори и лакове, които възвръщат целостта на зъба, връщат обратното развитие на кариеса. Като технологии мощно навлиза лазерната техника, твърдият лазер, който служи както за рязане на тъкани, така и за чистенето на кариеси, само че и то има донякъде своето ограничено приложение. Изключително важни са новите нанотехнологии в материалознанието при нас, които заместват стоматологични материали и се явяват материали от последно поколение.

При всички тези новости и обезболяващи процедури в денталната медицина съществува ли още страх от зъболекарския стол от страна на пациентите?

Страхът е преодолян, защото още при децата започва адекватно прилагане на анестезия, пак с нова технология при поставяне на упойката, която навлезе преди около двайсетина години и в България и в света. Постепенно българинът се отърсва от страха.

Значи не може да се твърди, че страхът е една от причините българинът да не ходи редовно на стоматологичен преглед?

Това е малкият проблем. Ценностната система на българина е основният проблем. Здравеопазването за него не е на първо място. То е някъде там в таблицата на по-долните места и то само когато го заболи, българинът тогава търси помощ. Той не ходи на профилактични прегледи редовно за да се предпази от евентуално заболяване, а ходи само тогава, когато го заболи. И в това отношение визирам и медицината, и денталната медицина. Не може да имаш такава ценностна система в 21 век. Не можеш да отделяш пари за козметик повече, отколкото за зъби. Не може да отделяш пари за скъпи дрехи и обувки на детето си, вместо да го заведеш два пъти годишно на зъболекар. Ценностната система на българина трябва да бъде променена и съм сигурен, че тя ще бъде променена и ще стане такава, каквато трябва да бъде както с нашата активна роля, така и с помощта на медиите. Медиите имат голямо влияние и неслучайно се наричате власт. Вие сте посредникът между гражданите, пациентите и нас, специалистите.